Трябва ли да се притеснявате, ако детето ви играе видео игри твърде дълго? Може би не е излишно – gaming disorder (игровото разстройство) беше признато официално за заболяване през 2018 г. И всъщност то не засяга само деца – може да се прояви и при тийнейджъри, и при възрастни хора. Има обаче нещо много важно за това разстройство. При него не се мери времето, прекарано в игри, а това дали играенето пречи на други неща в живота на засегнатите геймъри. За да бъде дадена такава диагноза, следните симптоми трябва да бъдат изпълнени през последните 12 месеца: 

  • загуба на контрол върху играенето;
  • приоритизиране на играенето до такава степен, че не остава време за други активности и интереси;
  • продължаване на играенето, въпреки че то има негативни ефекти върху работата, училището, семейния живот, здравето, хигиената, връзките или финансите.

Разбира се, това, че съществува игрово разстройство, не означава, че то засяга хората твърде често. Подобно екстремно състояние е рядко. Според изследване от 2021 г. глобално са засегнати 3,05% от играещите редовно. 

Освен това не всички са съгласни, че игровото разстройство се появява само. Според Американската психиатрична асоциация (АПА) много често има замесени и други фактори – самоизключване от обществото или депресия. Според АПА игровото разстройство по-често е симптом, а не пристрастеност. 

Как да намалите времето за игра

Дори и детето ви да не развие игрово разстройство, има няколко начина, по които може да опитате да намалите времето, което то прекарва пред или със някакво устройство в ръце, ако смятате, че е необходимо. Ясно е, че в модерния свят няма как да го лишите от екрани, но все пак трябва да има баланс. 

Ето няколко предложения: 

  • спорт и физическа активност;
  • говорете с детето. Помолето го да обясни защо играе и защо играе толкова много. Това може да ви ориентира дали дългото играене не е бягство от друг проблем;
  • намирайте приятна причина, поради която да спре да играе – вечеря, разходка, сладолед, пуканки или настолни игри (ученето и къпането разбираемо не влизат в тази категория);
  • попитайте детето колко време иска, за да завърши нивото или играта. То със сигурност е напрегнато по един или друг начин, докато играе, и рязкото прекъсване на процеса доста често би довело до кавги. А и така то само си слага граница.

Психолозите съветват разговорът винаги да бъде провеждан от гледна точка на детето. За него игрите не са нещо лошо, дори за вас да е така. Съответно за него игрите са важни и не трябва това, което прави, да бъде подценявано. И винаги трябва да се търси компромис. Цялостна забрана на гейминга със сигурност ще доведе до конфликт, защото ще го откъсне от приятелите му. Припомнете си вие как сте реагирали, когато вашите родители са ви откъсвали от вашите приятели. Същото е, макар поводът да е различен.

Как да контролирате времето за игра

Няма как постоянно да седите до детето си с часовник, но модерният свят ви дава куп други възможности да контролирате времето за игра. Както и какви игри се играят. И iOS, и Android имат приложения за родителски контрол, които се инсталират лесно и ви дават контрол върху случващото се. Разбира се, този контрол е довреме, но ако започнете отрано, детето ще свикне и, дори като тийнейджър, няма да се противи толкова много. 

С приложенията за родителски контрол може да контролирате времето, задавайки предварително лимит за апликации, отвъд който те не работят. Може да зададете и време въобще за работа на телефона или таблета и след това устройството работи само за обаждания. Освен това може да контролирате какво инсталира вашето дете и да разрешавате дали дадена игра може да бъде свалена. Това е и много добър метод да не позволявате сваляне на платени игри. 

Старите Playstation нямат опция за родителски контрол. PS4 и PS5 обаче имат такава. През нея освен да се ограничават времето и игрите, може да се ограничи и сумата, която детето харчи месечно, да се ограничи комуникацията в игрите и т.н. 

Разбира се, ако става въпрос за лаптоп или десктоп компютър, е по-сложно. Тогава на дневен ред идват разговорите и другият вид контрол. Какви игри играе детето, защо ги играе, как да намери баланс между училище и игрите. Без значение дали ви харесва Илън Мъск или не, той е намерил рецепта (много ясно, че ще намери с толкова много деца!) – два часа учене/четене, един час монитор. Така дори и детето има стимул. 

„Друго нещо, което работи при мен, е, че няма мърдане. Децата сами решават до колко часа вечер ще играят, разбира се след като са си написали домашните. Но на сутринта стават за училище. На третия ден след безсънна нощ започват да осъзнават, че не е добра идея да играят до три сутринта“, разказва Надежда Данабашева. С две деца, които играят, има дълъг и богат опит. Освен това е с 15-годишен стаж в гейминг индустрията, още преди да стане истинска индустрия.

Как да контролирате парите, които децата дават за игри

В миналото схемата беше една: излиза игра, купуваш си я и я играеш, колкото искаш. Гейминг индустрията обаче се промени много в последните години най-вече заради мобилния гейминг. Сега дори да си купиш игра за 140 лв., в нея може да има допълнителни плащания за различни екстри. Които не са задължителни, но помагат. Повечето мобилни игри пък работят на схемата in app purchase – играта е безплатна, но с покупки вътре в нея можеш да стане по-силен или да играеш по-дълго, или да не гледаш реклами, или да отключиш по-рано някое ниво и т.н.

Надежда има опит и по така вълнуващата всички родители тема как децата да не източат кредитната карта на родителите си за покупки в игрите. „Децата имат различни интереси и ако искат да си купят нещо в дадена игра, не е зле да го направят. Но това си е техен бюджет. Имат примерно 20 лева на седмица – тяхна работа как ще ги изхарчат. Дали ще е за сладолед, или за специално умение в играта – имат избор. И дори няма проблем, ако специалното умение не работи – следващия път ще се постараят повече да си купят нещо по-полезно. Така се учат“, казва тя. Но се купува винаги заедно. И без детски достъп до онлайн средствата за плащане.

In app purchases обаче преодоляват последния проблем, защото покупката при тях става с елементарно потвърждение да/не. И ако сте дали на детето вашия телефон, чрез който плащате, може да се окаже, че то си плаща, без вие да знаете. В някои държави подобни покупки може да се оспорват пред съответния търговец и регулатор. В България все още няма такава практика. Което означава, че трябва много внимателно да обясните на децата за какво става въпрос. А на тези, които няма да разберат идеята за плащанията, защото още са твърде малки, е добре просто да не им давате вашия телефон.

Всъщност повечето български банки вече предлагат и тийнейджърски карти, което улеснява процеса с отделяне на финанси за игри

Има ли наистина съвсем безплатни игри

Има такива, за които не плащате и няма in app purchases. Но в тях има реклами, които помагат на разработчиците да се издържат. В това число влизат игрите от AI Factory Limited Games (елементарен шах, дама, судоко и подобни), Alto’s Odyssey и Alto’s Adventure, Antiyoy, Pocket City, The Spike, Crossy Road и т.н. Трябва да търсите, да свалите и все пак задължително да проверите дали наистина няма покупки в тях. Тоест да прекарате време с детето си и да поиграeте с него. В това няма нищо лошо, нали?


Текстът е създаден с подкрепата на Technomarket.

Тагове: