Когато родим дете, особено ако ни е за първи път, имаме всякакви илюзии. Всъщност, илюзииите ни са още по-големи, преди да го родим. Нали знаете – моето дете ще е най-якото, то никога няма да крещи, да се тръшка и да се търкаля като тюлен на пода в магазина като децата на другите.
Ще яде с удоволствие плодове и зеленчуци и за първи път ще опита захар на абитуриентския си бал!
Ще си ляга точно в 8, ще спи цяла нощ (ХАХАХАХ, прощавайте, не се сдържахме) и ще говори възпитано и мило поне на 4 езика още в първи клас, когато ще е и прочело – напълно самичко, разбира се – всички класически детски романи.
И винаги, ВИНАГИ ще предпочита да рисува с пастели вместо да гледа таблет.
Въобще какъв таблет ви е в главата, моля ви се! Та това дете ще стои далече от всякакви електронни устройства поне десет години, в това число и телевизор, защото, първо, ние вкъщи няма да имаме телевизор и второ… то няма второ. Така че – какви таблети, какви телефони, какви видео игри – само олимпиади по биология и бизнес китайски!
Ако се разпознавате във всичко това и още нямате деца – напълно ви разбираме. И ние така бяхме. Ако се разпознавате в тези неща и вече имате деца, съответно – нищо от това, в което сте се зарекли, не се е осъществило – напълно ви разбираме. И НИЕ СМЕ ТАКА.
Да, всички ние сме от онези родители, които си мислят, че най-доброто за детето е да го опазят от всякакви занимания, които могат потенциално да го отдалечат от неговите (хипотетични) огромни таланти. Особено важно е да го опазим от заниманията на електронни устройства!
Изниквали ли са картини в главата ви как два месеца, след като сте дали на детето таблет, то се е превърнало в бледолик вампир, който изкарва по 18 часа на денонощие в кървави видео игри?
Чували ли сте се да изричате някое от следните оправдания: „Да, синът ми играе еди коя си игра, НО МНОГО МУ ВЪРВИ МАТЕМАТИКАТА“ или пък „Детето гледа таблет, НО ходи на пиано и солфеж четири пъти седмично“. Сякаш някой ви гледа критично под лупа и неодобрително ви сочи с невидим пръст заради това, че опропастявате горкото дете, ДАВАЙКИ МУ ТАБЛЕТ.
Много от нас, особено майките, реагират така. Това е свързано с вечното ни усещане, че нещо не вършим като хората в отглеждането на деца – демек, с изначалната ни вина, а и с факта, че ни е насадено усещането, че електронните устройства са губене на време. Не че не могат да бъдат такива, но реалността показва и други тенденции:
- все повече образователно съдържание се позиционира онлайн;
- все повече професии са обвързани с дигиталното съдържание – по хиляди начини;
- все повече електронните устройства и въобще технологиите стават част от нашия живот и, освен ако не искаме да живеем като амиши, ние ползваме тези технологии всекидневно, защото те ни улесняват (казваме го тихо, да не чуе някой, че предпочитаме да перем с автоматична пералня, вместо да търкаме гащите на семейството с камък в близката река).
Да, децата в днешно време общуват онлайн. Да, не скачат на ластик и не берат череши от съседните дворове, просто защото вече няма съседски дворове с череши, а и да имаше – около тях има камери и после ще ви викнат в районното, че детето ви краде череши. Шегуваме се, но не съвсем. Просто животът сега е много по-различен и, щем – не щем, трябва да вървим в една крачка с него, включително и по темата деца и електронни устройства.
Затова създадохме този проект с подкрепата на Technomarket – защото искаме този разговор все някога и някъде да започне. Защото технологиите могат да бъдат (и са!) полезни, отварят хиляди възможности и, стига да създадете някакъв регламент на ползване, детето ще има много повече ползи, отколкото вреди от тях.
В текстовете, които сме подготвили, ще откриете мненията на различни специалисти, на хора, които работят в областта на видео игрите, на психолог, който обяснява защо деца и технологии не са взаимно изключващи се неща. А сега ви срещаме с едни от най-популярните сред децата влогъри и ютубъри, братското дуо Анди и Дани от канала Andy Studio. Освен него те развиват самостоятелно и два гейминг канала, а именно NEGAMER и Andy PlayZ GameZ. За да се опитаме да нормализираме разговора за децата и електронните устройства, за да избягаме от крайностите и да се срещнем някъде по средата – там, където обикновено се намира истината.
Благодарим на Анди и Дани, че отговориха на някои наши въпроси.
Момчетата от Andy Studio и тяхното забавление, превърнало се в интернет сензация
Как решихте да станете влогъри?
Анди: Бях на 10 години, когато се запалих да правя стоп моушън анимации и исках много да ги качвам в YouTube. По същото време на мама ѝ попадна обява на Cartoon Network за конкурс за деца влогъри. Участвах и го спечелих. Така започнах канала си, като правех ревюта на нови детски филмчета.
Дани: В началото бях изцяло зад камерата, като му помагах да го снимам, а после монтирах видеата. Впоследствие се включих и пред камера, защото е много по-забавно да се правят клипове, когато сте двама или повече хора – а все пак „Важното е да е FUN!“ Видеата продължавам да ги обработвам аз, а нашият най-верен оператор вече пета година е мама!
На какво според вас се дължи вашата популярност сред толкова много деца и млади хора? Какъв е „езикът“, на който им говорите и защо според вас искат да ви „слушат“?
Дани: Това, което сме разбрали през годините, е, че за да се развиваш в YouTube, на първо място трябва да си много постоянен и стриктен в пускането на видеа, да предлагаш разнообразно съдържание, да следваш вайръл тенденциите. Ние искаме нашата аудитория да се забавлява с видеата ни. Не сме образователен канал, но винаги имаме едно наум, че ни гледат деца и затова внимателно избираме темата на видеата си.
Разкажете ни как започнахте с игрите и какво мислеха родителите ви по въпроса.
Дани: Честно казано аз никога не съм бил истински геймър. Неслучайно и каналът ми се казва NEgamer. Направих този канал малко на шега, след Анди и Криси, с идеята да правя съдържание, което да е интересно дори и на хора, които нищо не разбират от гейминг. А също тримата успяхме да направим заедно много готини поредици в Minecraft, в които се забавлявахме истински. Те станаха любими и на децата.
Анди: Аз бях страшен фен на Fortnite дълго време. Играейки играта, комуникирах с приятелите си, запознавах се с нови и като цяло се забавлявахме много. Драмата с родителите ми беше, че обичах да си купувам нови и нови скинове, които си бяха пари. И в един момент ми наложиха абсолютна забрана за купуване. Когато обаче реших да си направя гейминг канал, родителите ми, както и Дани, ме подкрепиха изцяло и така стартирах Andy PlayZ GameZ.
Налагало ли се е по някакъв начин да убеждавате родителите си, че играенето на видео игри не е „губене на време“, както традиционно смятат повечето възрастни? Дайте някой и друг аргумент в подкрепа на децата, които искат да ги оставят да си играят на спокойствие.
Дани: Истината е, че когато компютърните игри се играят в умерени количества, биха имали положителен ефект върху развитието на децата. Противно на някои вярвания видео игрите всъщност могат да усъвършенстват социалните умения като създават виртуални приятелства, които често прерастват в приятелства и в реалния живот. Видео игрите са перфектна и достъпна тема за начало на разговор сред децата и покрай тях те лесно могат да намерят път един към друг. Това не означава обаче, че игрите са заместител на живия контакт.
Покрай видео игрите много деца подобряват и езиковите си умения. Аз, например, като малък дръпнах напред с англисйкия език, именно покрай компютърните игри и анимационните филмчета по Cartoon Network, които все още не бяха дублирани на български.
Освен това компютърните игри ни учат как можем бързо да се справим с даден проблем, когато сме поставени под напрежение или имаме определено време за действие. Много игри развиват пространственото мислене, уменията на децата да се ориентират в нова среда, да разсъждават логически и да разпознават закономерности. Представете си, че това са едни забавни виртуални пъзели и предизвикателства, развиващи в нас различни умения, които ние впоследствие можем да приложим в реалния свят и във всекидневието си.
Разбира се, играенето на игри е като всяка друга дейност в живота – не трябва да се прекалява. Ето защо родителите трябва да научат своите деца как те да контролират времето прекарано във видео игри, а не обратното – да позволяват на игрите да контролират тях и тяхното настроение.
Какви бяха игрите, които играехте преди 5 години, и какво играете в момента? Как се променя гейминг индустрията според вас?
Дани: Аз по принцип никога не успях да се запаля особено по видео игрите, понеже бях прекалено слаб. Преди главно играех League of Legends и разни стратегически игри с рицари – фен съм на Средновековието. Откакто си направих гейминг канал, съм пробвал десетки нови игри, но истината е, че играя, само когато снимам клипове за канала. Не ми остава свободно време да си разцъквам просто за кеф.
Колкото до гейминг индустрията – VR игрите стават все по-популярни. Нашият приятел Крис, който също си направи гейминг канал, беше един от първите в България, който активно започна да пуска видеа на VR игри – и станаха едни от най-гледаемите му клипове.
Какви игри играете семейно?
Анди: Покрай пандемията с родителите ни играехме много на карти. По това време се научих да играя белот. Запалихме се и по една стратегическа настолна игра с влакчета (Ticket to Ride, бел. ред.), в която трябва да строиш маршрути и да направиш най-дългата железопътна линия – дълго време я играехме почти всяка вечер преди лягане. Обичаме да играем и на собствените ни настолни игри, които създадохме заедно със приятелите ни от Sunday Habit, и които вече са официално три на брой. Наскоро представихме най-новата ни игра „Галактическа Гоненица“, а останалите две са „Гигантска Криеница“ и „FUNтастични измерения“.
Кой е най-големият мит за игрите, който сте чували, и как бихте го оборили?
Анди: Наскоро останах много изненадан, като попаднах на една статистика, че почти 50% от геймърите по света са момичета. Оказва се, че на някои места по света дори момичетата геймъри са повече от момчета, а бройката им се увеличава всяка година.
12. Как си се представяте след 10 години? И как ще изглежда геймърството след 10 години?
Дани: Съдейки по нарастващият интерес към VR игрите и метавселената, вярвам, че дигиталният живот на всеки и неговото присъствие във виртуалния свят ще става все по-важно и значимо. Огромните приходи, които гейминг компаниите генерират от продажбите на скинове и козметики за аватарите ни във видео игрите, са доказателство, че сме склонни да инвестираме пари в нашата дигитална визия и начина, по който ни възприемат другите в онлайн пространството.
Чрез видео игрите и метавселената хората могат да изразяват себе си по изцяло нов начин, да бъдат когото и каквото си поискат и да излязат отвъд нормите и ограниченията на реалния свят. В един момент е много вероятно всеки от нас да води двоен живот – в реалното и дигиталното пространство, и да придава сходна значимост и на двете. Представете си свят, в който харчите повече пари за дрехи, за да обличате дигиталния си аватар, отколкото вас самите…
Какво бихте казали на стотиците деца, които искат да тръгнат по вашия път?
Анди: YouTube е предизвикателство, което си струва да се опита. На пръв поглед изглежда много лесно, но всъщност създаването на видео съдържание изисква много постоянство и креативност. Така че ако решиш да пробваш, помисли добре дали си готов за подобно приключение.
Текстът е създаден с подкрепата на Technomarket.
